Пенсионерите да поемат към небето!
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ*
Гледам да не мисля, че съм пенсионер. Почна ли да мисля, че съм пенсионер, и чувствам, че съм нахалник, че съм непотребен, че тежа като камък на шия на страната, че тежа на гърба на младите, които ме устоят.
Затова си мисля, че не съм пенсионер.
Какъв съм тогава? Висящ във въздуха, получовек – полудух, полустарец, полупоет, полуникаквец, полунякаквец.
Нямам думи да кажа какъв брой ми е мъчително, болно и обидно.
–Няма такова планувано перо в бюджета за коледни бонуси за пенсионерите – сподели вицепремиерът Томислав Дончев и устните му, както постоянно, описаха такива придвижвания и застинаха в такова кръгло състояние, че напряко ми се доплака.
Томислав Дончев е огромна работа, изключително неговата отсечено галопираща тирада, цялостна с вътрешен драматизъм. И изумително празнословие.
Няма такова планувано перо!
Няма такава страна!
Няма такова скубане на пера от кокошката, наречена страна!
Няма такова оскотяване!
По малкия екран един дъртак изплака:
–Излишни хора сме ние, непотребни хора…
В далечните епохи е било просто – нямало е пенсионни системи, ами старците и бабичките просто са ги оставяли някъде във вътрешността в гората и по този начин въпросът с перото бил решаван.
Перушина би трябвало да хвърчи от такива като Томислав Дончев, като зафировци, тошковци, теменужковци,гуцановци, които, в случай че могат, и едно пухченце няма да отделят от бюджета за старите хора.
Пред пенсионерите пътищата са два – или нагоре към небето, или към увеличение стажа за пенсия.
Предлагам стажът за пенсия да стане 100 и две години, два месеца и два дни, та да им олекне на всички, на които не може да им се откъсне от сърцето една коледна добавка – една лепта.
Не ви ща коледните добавки, не ви ща подаянията, не ви ща нито крадливите уста, нито крадливите ръце.
Вчера в София, в градинката на улица „ Солунска “, зад площад „ Славейков “, се беше извила най-тъжната опашка на света. Стотици хора – дублирам – стотици, чакаха да вземат по един безвъзмезден обяд. Отчаяни, прежълтели, опърпани, безмълвни и самотни.
Няма да е неприятно душманите на коледни добавки да отидат и да погледнат тая виеща се опашка, тая върволяк, която и Пейо Яворов би описал мъчно.
Кажете си го просто – пенсионерите би трябвало да измрат, с цел да не им плащаме пенсии и да не ни се мотаят в краката. Простичко.
Коледни бонуси ще има, това в този момент е цирк – вулгарен цирк и цинизъм, с цел да кажат най-после – ето, дадохме ви нещо. На, яжте и нека ви приседне!
Само извънредно гадни копелета и нехранимайковци могат да се подиграват по този начин със своите татковци и майки, баби и дядовци.
За всичко друго има пари – петдесет лв. за пенсионерите няма. Двайсет и пет евро или колкото там се падат.
Но по Коледа стават чудеса и единствено за някои пенсионери, и единствено по някой различен лев в края на краищата ще се откри.
И тогава Томислав Дончев ще каже:
–О, какъв брой е прелестна Коледата и какъв брой са щастливи пенсионерите!
* Николай Милчев е роден през 1958 година в Плевен. Автор е на 10 поетични книги, сред които " Лирика ", " Случайно и несъмнено ", " Бяла залисия " (1993), " Изневиделица ", " Пейзажи с Лолита ", " Очи широколистни ", " Мокра светлина ". Сътрудничи на целия книжовен щемпел, негови стихове са предавани по Българско радио, Българска национална телевизия и други Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл " Таласъми без налъми ". Негови стихове са превеждани на съветски, британски, немски и маджарски.
Гледам да не мисля, че съм пенсионер. Почна ли да мисля, че съм пенсионер, и чувствам, че съм нахалник, че съм непотребен, че тежа като камък на шия на страната, че тежа на гърба на младите, които ме устоят.
Затова си мисля, че не съм пенсионер.
Какъв съм тогава? Висящ във въздуха, получовек – полудух, полустарец, полупоет, полуникаквец, полунякаквец.
Нямам думи да кажа какъв брой ми е мъчително, болно и обидно.
–Няма такова планувано перо в бюджета за коледни бонуси за пенсионерите – сподели вицепремиерът Томислав Дончев и устните му, както постоянно, описаха такива придвижвания и застинаха в такова кръгло състояние, че напряко ми се доплака.
Томислав Дончев е огромна работа, изключително неговата отсечено галопираща тирада, цялостна с вътрешен драматизъм. И изумително празнословие.
Няма такова планувано перо!
Няма такава страна!
Няма такова скубане на пера от кокошката, наречена страна!
Няма такова оскотяване!
По малкия екран един дъртак изплака:
–Излишни хора сме ние, непотребни хора…
В далечните епохи е било просто – нямало е пенсионни системи, ами старците и бабичките просто са ги оставяли някъде във вътрешността в гората и по този начин въпросът с перото бил решаван.
Перушина би трябвало да хвърчи от такива като Томислав Дончев, като зафировци, тошковци, теменужковци,гуцановци, които, в случай че могат, и едно пухченце няма да отделят от бюджета за старите хора.
Пред пенсионерите пътищата са два – или нагоре към небето, или към увеличение стажа за пенсия.
Предлагам стажът за пенсия да стане 100 и две години, два месеца и два дни, та да им олекне на всички, на които не може да им се откъсне от сърцето една коледна добавка – една лепта.
Не ви ща коледните добавки, не ви ща подаянията, не ви ща нито крадливите уста, нито крадливите ръце.
Вчера в София, в градинката на улица „ Солунска “, зад площад „ Славейков “, се беше извила най-тъжната опашка на света. Стотици хора – дублирам – стотици, чакаха да вземат по един безвъзмезден обяд. Отчаяни, прежълтели, опърпани, безмълвни и самотни.
Няма да е неприятно душманите на коледни добавки да отидат и да погледнат тая виеща се опашка, тая върволяк, която и Пейо Яворов би описал мъчно.
Кажете си го просто – пенсионерите би трябвало да измрат, с цел да не им плащаме пенсии и да не ни се мотаят в краката. Простичко.
Коледни бонуси ще има, това в този момент е цирк – вулгарен цирк и цинизъм, с цел да кажат най-после – ето, дадохме ви нещо. На, яжте и нека ви приседне!
Само извънредно гадни копелета и нехранимайковци могат да се подиграват по този начин със своите татковци и майки, баби и дядовци.
За всичко друго има пари – петдесет лв. за пенсионерите няма. Двайсет и пет евро или колкото там се падат.
Но по Коледа стават чудеса и единствено за някои пенсионери, и единствено по някой различен лев в края на краищата ще се откри.
И тогава Томислав Дончев ще каже:
–О, какъв брой е прелестна Коледата и какъв брой са щастливи пенсионерите!
* Николай Милчев е роден през 1958 година в Плевен. Автор е на 10 поетични книги, сред които " Лирика ", " Случайно и несъмнено ", " Бяла залисия " (1993), " Изневиделица ", " Пейзажи с Лолита ", " Очи широколистни ", " Мокра светлина ". Сътрудничи на целия книжовен щемпел, негови стихове са предавани по Българско радио, Българска национална телевизия и други Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл " Таласъми без налъми ". Негови стихове са превеждани на съветски, британски, немски и маджарски.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ